Анализ на проблема

Според последното преброяване през 2021 г., лицата с увреждания в България, които са с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, са близо 10% от цялото население. Справянето с безработицата при лицата с уврежданията представлява голямо предизвикателство в световен мащаб. По данни на Евростат от 2017 г. 19% от българите обявяват наличието на здравословни проблеми, което затруднява обществената им активност, а всеки пети българин над 16-годишна възраст има дълготрайно физическо увреждане. Много хора с увреждания нямат равни възможности в живота. Макар да имат същите човешки права, като тези на хората без увреждания, те са обект на пряка и непряка дискриминация и изключване в почти всички области на живота. Често с тях се отнасят лошо или несправедливо. Много малка част са с трудов стаж между 1 и 5 години. В тази група повечето младежи с увреждания дори не са имали възможност за старт в трудовата си кариера. У тях има породено чувството за отхвърляне от обществото поради социални предразсъдъци, поради структурни проблеми, поради неразбиране. Неувереността и изключването от обществото са основни бариери пред търсенето на работа, от една страна, а предразсъдъците и липсата на информация са сред причините за нетолерантното поведение на работодателите, от друга.

Основните проблеми на лицата с увреждания могат да се обобщят:
• Отхвърляне и изолираност от обществото: лицата в неравностойно положение много често са невидими за обществото; живеят сред негативните стереотипи; често се нарушават основните им права. Подобни стереотипи наслагват погрешни възприятия на хората с увреждания, като комплекс за малоценност и чувство на примирение и нежелание да се приобщават в общността.
• Предизвикателства в образованието и възможностите за квалификация: недостиг на специалисти за работа с лица с увреждания съгласно образователните им потребности и/ или желанието им за повишаване на уменията им.
• Липса на заетост: една от основните причини за бедност и социално изключване. Много рядко работодателите са склонни да наемат хора с увреждания на работа. Към това се наслагват и собствените страхове на лицата от целевата подгрупа от неувереност в способността им да се справят с поставените задачи в работна среда; несигурност в коректното отношение на работодателя; страх от грубо отношение и нетолерантност от страна на колегите; страх от липса на опит и социални контакти; липса на самочувствие.

Според Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. заетостта на хората с увреждания е приоритетна област, изискваща съответни финансови ресурси. Нейната визия е свързана със създаването на условия за пълноценно интегриране на хората с увреждания в икономическия и социален живот на страната.
Проектът „Равностоен и достоен живот“ съответства на приоритетите, заложени в Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г., като насочва усилия към подпомагане на интеграцията и заетостта сред хората с увреждания и предлага специализирани подходи за подкрепа.