България – оценка на увреждане

Законът за българската интеграция на хората с увреждания определя лице с постоянно увреждане като „ лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психично увреждане е с трайно намален капацитет за извършване на дейности (по начина и на нивото на здрав човек) и за когото медицинската оценка властите са изчислили ниво на намалена работоспособност от 50 и повече процента “ (Български Хелзинкски Комитет, 2017). През 2018 г. в България беше приет нов закон за хората с увреждания, който включваше по-цялостна интензивна индивидуална оценка, основана на самооценка от лицето с увреждания относно своите ограничения на активността, степен на затруднено функциониране, степен на социално включване и на мобилност в социалната среда.

Мерки за компенсация

Всяко лице с над 50% намалена работоспособност  (въз основа на неговата / нейната диагноза) има право на инвалидна пенсия. Пенсията се отпуска за целия период на увреждането и не зависи от трудовия статус. Освен тази пенсия за „общо заболяване“ съществуват и две други системи за специфични ситуации, при които загубата на работоспособност е настъпила при изпълнение на гражданския дълг (гражданската система за инвалидност) или военна служба (военната пенсия за инвалидност).

Пенсията за инвалидност за общо заболяване се разпределя на тези, които са платили своето социално осигуряване за определен период от време преди настъпването на увреждането.

 

Защита на равни права

Отказът от осигуряване на разумно приспособяване на работното място е включен като форма на дискриминация в българската рамка след Закона за защита от дискриминация през 2004 г. (Агенция на Европейския съюз за основните права, 2018 г.). Законодателството също така дефинира „конструкция и поддържане на недостъпна среда“ като пряка дискриминация. Това законодателство е наложено от Комисията за защита от дискриминация, която има правомощията да получава, разследва и да се произнася по жалби, подадени от физически лица. Физическите лица също могат да подадат жалба до омбудсмана, който може да прави предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи, както и  да осигури посредничество между отделни лица и администрацията.

Освен това в България има квота за наемане на работа на хора с увреждания. В Кодекса на труда от 1987 г. беше предвидено, че работодателите с 50 или повече служители трябва да отварят ежегодно работни места, подходящи за хора с увреждания от 4 до 10 процента от общия брой на служителите, в зависимост от типа икономическа дейност.

В новия Закон за хората с увреждания, приет през декември 2018 г., бяха формулирани нови квоти заедно със санкционна мярка за работодатели, които не ги изпълняват. От януари 2019 г. от работодателите се изисква да  наемат работници с увреждания съгласно следната квота:

– работодатели с 50 до 99 служители: 1 трайно увредено лице;

– работодатели със 100/100 + служители: 2% от средния им брой персонал.

Работодателите, които не изпълняват тези задължения, са длъжни да плащат месечно обезщетение от 30% от минималната месечна българска заплата за всяко свободно място за работник с трайни увреждания.

Работодателите са освободени от тези изисквания при определени условия: ако има специфични фактори в работната среда, които изключват набирането на хора с трайни увреждания, ако никой не е кандидатствал за позициите, или ако работодателите вече прилагат алтернативни мерки за заетост за  хора с увреждания.

Активна политика на пазара на труда, насочена към интеграция

Българското правителство прие няколко плана за подобряване на интеграцията на пазара на труда в България за хората с увреждания и правата им като цяло. Националната стратегия за хората с увреждания (2016-2020) отразява европейската стратегия за уврежданията и идентифицира възможностите за заетост и работа в интегрирана среда като най-голямото предизвикателство в политиката за хората с увреждания. Стратегията също отчита, че трябва да бъдат въведени повече мерки за насърчаване на работодателите да наемат хора с увреждания.

Работодателите, които наемат лице с увреждания, могат да кандидатстват за субсидии за заплати чрез няколко програми. Законът за насърчаване на заетостта предвижда обезщетяване на заплати и социални и здравноосигурителни вноски за работодатели, които наемат безработни лица с постоянни увреждания. Работодатели, наемащи по-млади безработни лица с трайни увреждания ( на възраст под 30 години) и които са заети минимум  18 месеца, могат да ги получат компенсации за максимален период от 9 месеца. Работодатели, наемащи безработни лица с трайни увреждания (на всяка възраст) в продължение на поне 12 месеца, могат да получат тези компенсации в период до 6 месеца.