Мащабен Отворен Онлайн Курс

Този курс за работодатели, мениджъри човешки ресурси, консултанти и хора с увреждания е разработен, за да ги подкрепи в наемането, включването и задържането на хора с увреждания и хора с професионални заболявания в организациите.

Интеграция на хората с увреждания в конкурентния трудов пазар

КАКВИ СТИМУЛИ РАБОТЯТ?

Все повече се приема, че приобщаващата, подкрепящата и разнообразната среда, осигурена от работодателя, би могла да допринесе положително както на лицата с увреждания, така и на останалите служители на работното място и осигурява организационен успех. Правото на хората с увреждания за достоен труд обаче, често бива отказвано. Хората с увреждания са изправени пред огромно предизвикателство, както във физически смисъл, така и в информационно отношение за равни възможности на пазара на труда. Въпреки увеличаващото се признание за стойността и нуждата от подкрепа за заетост на хората с увреждания, в тази целева група остава високата безработица в сравнение с общите статистики за заетост.

Транснационалният проект „Въвличане на работодателите към подобряване на условията на труд и увеличаване броя на заети лица с увреждания“ има за цел да повиши нивото на заетост на хората с увреждания чрез фокусиране върху гледната точка на работодателите за наемане на хора с увреждания. Очаква се повишените познания и променящите се нагласи да доведат до доверие и смелост при наемането на лица с увреждания.

Отвореният онлайн курс има за цел да подчертае както икономическия, така и аспекта, свързан с правата на човека. Проектът изследва и поема тези предизвикателства по няколко начина. Първо, ние разглеждаме законодателната рамка за интеграция на хората с увреждания в конкурентния пазар на труда в четири държави: Белгия, България, Полша и Швеция. Правейки това, ние прилагаме в рамка човешките права при преглед на начина, по който държавите определят уврежданията; как се развиват равни възможности на работното място и кои активни политики на пазара на труда подпомагат на хората с увреждания при намирането и запазването на работа. Освен това изследваме литературни рецензии и експериментални проучвания за интервенции, които успешно увеличиха заетостта на хората с увреждания, търсенето на стимули, които да подкрепят работодателите в конкурентната икономика да наемат и да интегрират лице с увреждания в работна среда.

 

Характеристики на служителя с увреждане:

Програмата разделя личните фактори (на човека с увреждане) на два подфактора: (1) лични фактори (семейна и социална подкрепа, мотивация и готовност за връщане на работа); и (2) фактори, свързани с уврежданията (когнитивни, настроение и физически характеристики). Мотивация, семейна и социална подкрепа е положително свързана с вероятността за влизане (или връщане) в работа.

Факторите, свързани с уврежданията, са посочени като бариери за връщане. Трудности с концентрацията, вземането на решения, изпълнителната функция, скоростта на обработка на информация, оказват влияние върху заетостта на хора с увреждания. Това подчертава необходимостта отново да има модификации на работното място и подкрепа от работодателя.

Някои изследвания акцентират върху личните фактори: Selander et al. (2002), например, извежда като правило, колкото по-висока е инвалидността на човекът с увреждане, толкова по-малка е вероятността да се върне на работа. Хората със силна болка, тежка инвалидност, сложна медицинска история и ограничени дейности за ежедневното завръщане да работят е по-рядко от други след професионална рехабилитация (Selander et al., 2002). Психологическите и социалните фактори, които влияят върху шансовете на човека да се върне на работа, са вътрешен контрол, самоуправление увереност, мотивация и удовлетвореност от програмите за професионална рехабилитация. Ролята на медицинските и психологическите фактори се потвърждава от Crook et al. (2002). Хора, на които им е лесно да променят професиите, имат по-голяма вероятност да се върнат на работа. Инвалидите с високо качество на живот и които възприемат здравето си като сравнително добро, е по-вероятно също така да имат по-добри перспективи на пазара на труда (Selander et al., 2002). Selander et al. (2002) също наблюдават въздействието на демографските фактори. Лицата с увреждания са по-склонни да се върнат на работа, когато са по-млади, мъже, женени, местни и високо образовани. Ролята на пола се обсъжда също в Ahlstrom, Hagber & Dellve (2013).

 

Перспектива за човешките права при интеграция на хората с увреждания на пазара на труда

Все повече се признава, че приобщаващата, подкрепяща и разнообразна среда, осигурена от работодателя, би могла да допринесе за предоставяне на власт на работното място както на лицата с увреждания, така и на лицата без увреждания и чрез това се осигурява успех на самите организации. Правото на хората с увреждания на достоен труд обаче, често се отказва. Хората с увреждания са изправени пред огромни  поведенчески, физически и информационни бариери към равните възможности в света на труда. Въпреки увеличеното признание на стойността и нуждата от подкрепа на заетостта на хората с увреждания, безработицата остава висока в сравнение с общото население.

 

Различни разбирания за увреждането и някои примери за приложение на модела

Модел	Разбиране за увреждането	Примери
Медицински / индивидуален модел	Разглежда увреждането като проблем  на индивида, който е пряко причинен от заболяване, нараняване или друго здравословно състояние и изисква медицинска помощ под формата на лечение и рехабилитация	Международната класификация на СЗО International Classifi-cation of Impairments, Disa-bilities and Handicaps (1980)
Социален модел	Разглежда увреждането, създадено от социалната среда, която изключва хората с увреждания от пълно участие в обществото в резултат на  граници в отношенията, екологични, институционални и национални бариери	Disabled People’s International
Интерактивен модел	Признава, че увреждането не трябва да се разглежда нито като чисто медицинско, нито като чисто социално;  хората с увреждания изпитват проблеми, произтичащи от взаимодействието на тяхното здравословно състояние с околната среда	Международната класификация на СЗО International Classifi-cation of Functioning Disability and Health (2001); UNCRPD (2006)

 

 

 

Ресурси за работодатели

Наемането на хора с увреждания предлага много предимства за бизнеса, включително добавено разнообразие в работната сила, увеличено задържане на служители и намален оборот.

За човек с увреждане работата означава много повече от заплатата. Тя означава независимост, самочувствие и сигурност. За работодателите, наемането на хора с увреждания може да им осигури лоялни служители, които често подобряват производителността и морала на персонала. За институциите – нарастващите нива на заетост сред хората с увреждания може да доведе до повишена икономическа производителност и намалени бюджетни разходи за здравеопазване и човешки услуги.

В опит да намалят равнището на безработица за хората с увреждания, много предприятия, правителства, организации с нестопанска цел и други се стремят да включат хората с увреждания в програми за обучение, основани на работа. Тези контролирани програми свързват знанията, придобити на работното място, с планирана програма за обучение, спонсорирана от образователна или обучителна организация. Базираното на работа обучение осигурява на хората обучение на работното място, заедно със заплата и трудов опит, което ги прави по-привлекателни за бъдещите работодатели.

След приключване на обучението участниците ще имат по-добро разбиране за:

• уврежданията, включително проблеми с психичното здраве, разстройства от аутистичния спектър и физически/сензорни увреждания
• важността на създаването на възможности за млади хора с увреждания
• работното място и процеса на набиране на служители с увреждания
• стратегии за ефективна комуникация с хора с увреждания
• основните принципи на социалния модел за хората с увреждания
• основни принципи на обучението по систематични инструкции и ролята му в развитието на независими работници.

 

Създаване на достъпно и приветливо работно място

Ясно е, че работното място, включващо хора с увреждания, трябва да бъде достъпно работно място и в наши дни това означава не само физическа достъпност, като рампи за инвалидни колички, брайлови надписи и достъпни тоалетни, но и цифрова достъпност, където информационните и комуникационни технологии са достъпни за всички и/или съвместими с устройства за помощни технологии. Ключът е да се гарантира, че вратите са отворени – буквално и преносно – за всички квалифицирани лица, включително хора с увреждания. Но не само хората с увреждания се възползват от достъпните работни места. Достъпните работни места помагат на бизнеса да увеличи производителността; да бъде осигурен по-широк набор от таланти, които могат да кандидатстват, поддържат и напредват в заетостта и да разширяват потенциалната успеваемост на организацията.

Следните връзки предоставят повече информация за различните измерения на достъпността:

• Физическа достъпност
• Технологична достъпност
• Информираност по отношение на позицията

 

Към днешното работно място технологията е един от основните двигатели на производителността и успеха за всички работници. Но когато технологията на работното място не е достъпна, тя изключва и се превръща в бариера за заетостта. Това може да ограничи възможностите на хората с увреждания да бъдат наети или да се отличат в позиция, когато не могат да изпълняват служебните си задължения, тъй като не могат да получат достъп до основните инструменти на работното място. От друга страна, когато технологичната инфраструктура на организацията е достъпна, тя може да оптимизира – както на индивидуално, така и на организационно ниво.

Когато говорим за технология, „достъпен“ означава инструменти, които могат да се използват успешно от хора с широк спектър от способности и увреждания. Когато технологията е достъпна, всеки потребител може да взаимодейства с нея по начини, които работят най-добре за него. Достъпната технология е или директно достъпната е използваема без допълнителни помощни технологии или е съвместима с помощни технологии. Например мобилен смартфон с вграден екранен четец е директно достъпен, докато уебсайт, който може да се движи ефективно от хора със зрителни увреждания с помощта на екранен четец е съвместим.

Независимо дали са достъпни или помощни, предприемането на стъпки, за да се гарантира, че всички служители имат достъп до технологията, от която се нуждаят, за да изпълняват работата си, е разумна бизнес практика, която може да повлияе на бизнеса. Предимствата включват:

• Подобрено набиране и задържане на служители.
• Подобрена производителност.
• Намаляване на оперативните разходи.
• Подобрен корпоративен имидж.
• Намалени правни разходи.

Като цяло областите, в които работодателите може да се наложи да се справят с технологичната достъпност, включват:

• Уеб базирана интранет и интернет информация и приложения.
• Имейл и друга електронна кореспонденция.
• Софтуерни приложения и операционни системи.
• Телекомуникационни продукти.
• Видео и мултимедийни продукти.
• Настолни и преносими компютри.
• Самостоятелни, затворени продукти като калкулатори, копирни машини и принтери.
• Онлайн заявления за работа.

Днес използването на изкуствен интелект (ИИ) от работодателите става все по-често, включително за проверка на кандидатите, рационализиране на процеса на кандидатстване, осигуряване на обучение и по друг начин улесняване на наемането и заетостта. Но работодателите трябва да се уверят, че неволно не възпрепятства усилията за набиране, наемане, задържане и напредване на хора с увреждания.

Често най-голямата бариера пред достъпността на работното място няма технически характер, а по-скоро е отношение. Служителите могат да имат погрешни представи за хората с увреждания и работата, която могат да вършат. Примери за такива пречки пред отношението включват:

• Непълноценност: Служителят се разглежда като „втора класа“.
• Съжаление: Колегите съжаляват служителя с увреждане и в резултат на това го покровителстват.
• Героизиране: Колегите считат човек с увреждане, който живее като независим, за „специален“.
• Невежество: Служителят е уволнен като неспособен поради своето увреждане.
• Мултисензорно въздействие: Колегите приемат, че увреждането на служителя засяга другите му сетива.
• Стереотипи: Колегите правят както положителни, така и отрицателни обобщения относно уврежданията.
• Реакция: Колегите вярват, че на служителя се дава несправедливо предимство поради неговото увреждане.
• Страх: Колегите се страхуват, че ще обидят служител с увреждане, като направят или кажат погрешно нещо и в резултат ще избегнат служителя.

Работодателите могат да помогнат за преодоляване на пречките по отношение на работното място, като ангажират служителите се в дискусии относно уврежданията и осигуряват обучение за увеличаване на перспективите и разбирането на служителите.