Упражнения за повишаване на емпатията и съпричасността

1. „ДОГОВАРЯНЕ С ПОГЛЕД”

Продължителност: 15 минути

Цели: Упражнението предизвиква сценични емоции и настройва членовете на групата за съвместна работа.

Инструкция: Участниците в групата са застанали прави в една редица. Само един от тях е застанал срещу тях и бавно преминава от единия до другия край на редицата като гледа поред всички в очите. Той има за задача да се „договори” неречево с един член на групата, че той е неговият избраник, но без да го забележат останалите участници. След изпълнението на тази процедура водещият пита членовете на групата „Дали се е осъществило договарянето?”, „Кой е избраника?” и „Избраника разбрал ли е, че той е избран?”. Изслушват се получените отговори и свързаните с тях аргументи. Упражнението се изпълнява няколко пъти.

Анализ: Обсъждат се възможните начини за осъществяване на такова „договаряне”. В групата се дискутират и възможностите за визуално взаимодействие в процеса на междуличностното общуване.

 

2. „ИЗИСКВА ЛИ СЕ СИЛА”

Продължителност: 15 минути

Цели: Играта помага да се развлечем след предходното упражнение и да превключим към активна дейност. Участниците ще могат да почувстват събраната енергия и да я използват в играта. Освен това, викът в хода на играта ще помогне да се освежат главите им и да се подобри дишането им. За играта не е необходимо много място.

Инструкция: Някой от вас поне веднъж виждал ли е как се коси трева с коса? Кой ще покаже как се прави това? Как трябва да се държи косата, в какво положение трябва да са краката, когато косиш трева? Изисква ли се според вас сила, за да косиш?

Застанете така, че наоколо да има малко свободно място. Представете си, че пред вас е едно поле с трева, която трябва да бъде окосена. Можете ли да ми покажете височината на купата сено, която искате да постигнете? Вземете косата и започнете да косите, като замахвате с всичка сила. Когато замахвате за да окосите тревата, вие можете да викате високо „Ха!”. След това отново замахвате и така, докато не достигнете желаната височина на купата сено. След две минути ми кажете дали сте успели да окосите толкова трева, колкото ви се искаше в началото.

 

3. „ЖИВИ РЪЦЕ”

Продължителност: 30 минути

Цели: С това упражнение се изследват проблемите, свързани с физическия контакт, конкуренцията и близките отношения между хората.

Инструкция: Упражнението се извършва със затворени очи. Столовете на участниците /които предварително са свалили от ръцете си часовниците и пръстените и са поставили превръзки на очите си/ в него са разположени на разстояние половин метър един от друг. Водещият разпределя участниците  групата да седнат върху столовете така, че никой да не знае срещу кого е седнал и дава следната инструкция: ”Оказвайки се срещу своя партньор, насочете цялата си енергия в ръцете. След това ги протегнете напред и се запознайте с него чрез неговите ръце. Помнете, че по време на цялото упражнение трябва да се мълчи. Запознавайки се по този начин един с друг, започнете борба помежду си като използвате само ръцете /три минути/. Когато схватката приключи, се помирете – също като използвате само възможностите на своите ръце. След това намерете момент да се простите с партньора си, пак само с ръцете. Свалете превръзките. Обсъдете с партньора си в продължение на няколко минути своите преживявания. Като направите всичко това завържете отново очите си, за да Ви предложат да седнете на друг стол.”

Анализ: След няколко смени на партньорите у всички се появява необходимост от обмен на мисли и впечатления. При обсъжданията им често се засягат такива теми като: неразбирателството между хората, страха пред чуждото докосване или пред мисълта, че трябва да се бориш за нещо, топлотата и чувствителността в отношенията между хората. Водещият също може да сподели впечатления за това, което е наблюдавал.

 

4. КОНСУЛТАНТ, КЛИЕНТ И НАБЛЮДАТЕЛ

Продължителност: 30 минути

Инструкция: Участниците в групата се разделят по тройки. Единият от тях изпълнява ролята на «клиент» и трябва да сподели проблема, който го вълнува. Другият участник се превъплъщава в ролята на «консултант» и трябва преди всичко професионално да слуша «клиента» и да му окаже компетентна психологическа помощ. А третият участник е «наблюдател», който има за задача да следи и анализира /но мълчейки/ уменията на «консултанта» за професионално слушане. Всеки участник в тройката трябва да изпълни и трите роли.

Анализ: В края на упражнението групово се обсъждат преживяванията по време на провеждането му и впечатленията от проявените умения за професионално слушане. Участниците е добре да споделят в коя роля са се чувствали по-комфортно и защо.

 

5. УВЕРЕНО, НЕУВЕРЕНО И АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ

Продължителност: 30 минути

Цели: Да се помогне на участниците в тренинга да осъзнаят към какъв тип поведение имат нагласа и да репетират различни форми на уверено поведение.

Инструкция: На всеки участник в групата се предлага да демонстрира неуверена поведенческа реакция, агресивна реакция и уверена реакция в някаква хипотетична ситуация. Например, можете да си представите, че ваш приятел е «забравил» да ви върне пари, които е взел назаем. Агресивната реакция в този случай може да бъде такава: «Дяволе! Аз си знаех, че на теб не трябва да ти се доверявам. Сега ми върни парите!». Неуверената реакция може да бъде изразена със следните думи: «Извинявай, аз не искам да съм досаден, но може би ти няма да се забавиш да ми върнеш парите?». Увереното поведение предполага такава фраза: «Аз си мислех, че сме се договорили: ти обеща да ми върнеш парите днес. Ще ти бъда много признателен, ако ти можеш да направиш това не по-късно от петък».

Всички участници трябва да демонстрират своите начини на поведение, дори ако времето е достатъчно само за един от трите варианта. Затова на всеки от тях трябва да бъде предложена ситуация, различна от ситуациите, демонстрирани от по-първите участници. При това те трябва да помнят, че неречевото поведение разкрива личността в не по-малка степен от речевото.

Анализ: Много е важно всеки участник да получи обратна връзка от своите колеги за степента на увереност, неувереност или агресивност на своите реакции.

 

6. „КАКВО ОБИЧАМ ДА ПРАВЯ…”

Продължителност: 30 минути

Цели: В това упражнение се дава възможност на членовете на групата да разкажат по нещо за себе си, като проявят при това оригиналност и артистизъм. И тъй като играта е построена на принципа на отгатването, тя развива тяхната любознателност. Често някои от участниците в тренинга са „гениални артисти“. Това упражнение ще може да задейства тази тяхна склонност, при това като създава за останалите ситуация на загадка. Обаче не при всички участници в равна степен са развити артистичните наклонности, затова е много важно участието в играта да е доброволно. Трябва да се следи участниците да започнат да изказват своите предположения едва след като изпълняващият завърши своята пантомима.

Инструкция: Бих искала да се опознаем по-добре помежду си. Затова искам да ви предложа следната игра. Един от нас ще избере нещо, което много обича да прави, и ще започне без думи да ни го показва. Всички останали ще гледаме внимателно какво прави той и ще се опитваме да разберем какво иска да ни каже, но самите ние за момента няма да казваме нищо. В момента, в който изпълняващият упражнението приключи своята пантомима, като ни благодари за вниманието, ще можем да започнем да предполагаме. След като всички желаещи да се изкажат го направят, ще можем да попитаме изпълнителят има ли сред нас някой, който да го е разбрал правилно. След обсъждането ще се представи следващият от нас.

Анализ на упражнението:

-От изпълнението на кои участници успя да разбереш какво обичат да правят?

-Кой от участниците обича да прави това, което и ти обичаш?

-Кой от изпълнителите те учуди със своите увлечения?

-Трудно ли ти е да общуваш без думи, посредством тялото си?

-Трудно ли ти беше да отгатваш?

-Кое беше по-лесно за теб – да представиш изпълнението си, или да отгатваш представянията на останалите от групата?

 

 

 

7. „ВСИЧКИ НИЕ ПО НЕЩО СИ ПРИЛИЧАМЕ”

Продължителност: 30 минути

Цели: В хода на тази игра много красиво се проявява както своеобразието на всеки участник, така и общите черти, които го обединяват с другите. Всеки го успокоява мисълта, че в нещо не е сам. Относителното ограничение във времето осигурява известна лекота на общуването, което облекчава участието на срамежливи членове на групата в играта. Играта въвлича участниците в интензивен процес на обмяна на информация за себе си. Те трябва да усетят, че интересът към тях е искрен. Материали: Лист хартия и молив – за всяка група.

Инструкция: Участниците в групата се разделят на групи от по 4 – 5 или пък 3 души в зависимост от техния брой. Нека всяка група да състави списък на нещата, които обединяват нейните членове. В този списък можете да напишете например: „Всеки от нас има сестра…“, „Всеки от нас има плюшена играчка…“, „Любимият цвят на всеки от нас е синият…“, „На всеки от нас майка му ходи на работа…”, „Всички ние много обичаме спагети…“, „Всички ние мразим сплетните…“, „Всички ние обичаме да ходим на море…“и т.н. Имате 15 минути. Ще победи този отбор, който намери и запише най-много общи черти.

Анализ на упражнението:

-Разбра ли нещо интересно за някой от участниците?

-Има ли нещо, което обединява всички членове на групата?

-Има ли нещо, с което се различаваш от всички в групата?

-Как работихте помежду си в отбора?

-Харесва ли ти да приличаш на другите или предпочиташ да се различаваш от тях?

-Какви трябва да са твоите приятели – да приличат на теб или да са съвсем различни?

-Мислиш ли, че хората трябва да си приличат?

-Трудно ли ти беше да работиш в екип?

-Имаше ли лидер групата ви, ако е да – кой е той?

-Някой усети ли съперничество в групата?

 

8. „ПРОБИВ”

Продължителност: 20 минути

Цели: Да се разкрият различни стилове на поведение на участниците в него /отказ от участие, прилагане на силов подход за пробив, прилагане на хитрост, опити за договаряне и др./; да формира в групата чувство за взаимна поддръжка, общност и единство; да повиши емоционалния тонус на участниците.

Инструкция: Всички членове на групата стоят в кръг и хванати за ръце се завъртат по посока на часовниковата стрелка. Предлага се един от тях по собствено желание да излезе извън кръга. Когато се намери доброволец, който да направи това, му се разяснява, че той трябва да се опита да влезе вътре в кръга. Не му се дават никакви инструкции как трябва да направи това. Той сам трябва да избере какви начини и тактики за действие ще предприеме. Останалите членове на групата също не получават точни указания как да действат, т.е. те сами трябва да решат дали да оказват съпротива на своя колега или да му съдействат, за да влезе в кръга. Възможните варианти за край на играта са два – доброволецът успява да влезе в кръга или се примирява и признава своя «неуспех». Упражнението може да се изпълни в различни модификации /напр. пробив отвътре навън, застаналите в кръг не се движат и др./

Анализ на упражнението: След края на упражнението се обсъждат наблюдаваните поведенчески реакции и преживявания на участниците в него.

 

9. „ВЪВ ФОРМА…”

Продължителност: 30 минути

Цели: Има дни, в които хората не се чувстват „във форма”. Може би ги обхваща униние, обида или злоба, и им се иска да ги оставят на мира. Получавайки правото да бъдат за известно време оставени на спокойствие сами, те по-лесно възвръщат нормалното си състояние, справят се с чувствата си и по-бързо се включват в живота на групата. С помощта на това упражнение, водещият показва на всеки участник да разбере, че той му признава правото да бъде известно време необщителен. В това време останалите членове на групата се учат да уважават това състояние на духа във всеки човек.

Материали: Лист хартия и пастели

Инструкция: Понякога всеки от нас изпитва нужда да остане сам със себе си. Може би твърде рано сте станали и се чувствате недоспали, а може би нещо ви е развалило настроението. И тогава е напълно нормално и естествено другите да ви оставят за известно време на мира за да можете да възстановите вътрешното си равновесие.

Ако ви се случи нещо такова можете да ни дадете да разберем, че искате да останете сам, и никой да не се приближава до вас. Това може да се направи по следния начин: можете да ни покажете своята „прогноза за времето“. Тогава всички ще разберем, че за известно време трябва да ви оставим в покой, да бъдете сам със себе си.

Вземете лист хартия и пастели и нарисувайте рисунка, която ще съответства на настроението ви. Или просто напишете с големи цветни букви „Буреносно предупреждение”. По този начин ще можете да покажете на другите, че в момента при вас „времето е лошо” и е по-добре да не ви закачат. Ако усещате, че имате нужда от спокойствие, можете да сложите такъв лист пред себе си, за да могат всички да разберат вашето моментно състояние. Когато се почувствате по-добре, можете да дадете „отбой”. За целта нарисувайте малка картинка, на която между дъжда и облаците се прокрадва слънцето, или покажете с рисунката си, че за вас вече грее само слънце.

След като всички нарисуваме своята „прогноза за времето” и установим състоянието в което се намираме, ще преминем към следващата задача, а именно: играта „Камъче в обувката”. Можете ли да ми кажете какво се случва с вас когато ви влезе камъче в обувката? Може би в началото не ви пречи особено и го оставяте където си е. Може би даже забравяте за неприятното камъче и си лягате, а на сутринта си обувате обувката, забравяйки да извадите от там камъчето. Но след известно време забелязвате, че кракът започва да ви боли. В края на краищата това малко камъче вече започва да ви се струва като парче отчупена скала. Едва тогава сваляте обувката си и го изваждате. Да, обаче, вече имате, вероятно, рана на крака си и малкият проблем е станал вече голям.

Когато сме сърдити за нещо, или сме притеснени и угрижени, то в началото го възприемаме като камъче в обувката. Ако навреме се погрижим да го извадим, то кракът ни ще остане невредим, ако пък не го направим, могат да възникнат проблеми, при това големи. Затова е винаги полезно, както за възрастните, така и за децата да говорят за своите проблеми веднага, в момента, в който ги забележат. Ако ни кажете: „Имам камъче в обувката”, то всички ние ще знаем, че нещо ви пречи и ще можем да поговорим за това. Искам добре да си помислите, има ли в момента нещо такова, което да чувствате, нещо, което би ви пречило и можем да поговорим за това. Тогава кажете: „Аз нямам камъче в обувката”, или „ Аз имам камъче в обувката – Не ми харесва, че ………”. Разкажете ни какво още ви притеснява. В процеса на играта ако сред участниците в началото на занятието е имало някой с „лоша прогноза”, а в последствие „изгрява слънце”, може би, и би следвало „камъчето в обувката” да излезе, защото „лошата прогноза“ не се появява без конкретна причина.

Анализ на упражнението: Играта представлява творческо пренареждане на едно от правилата за взаимодействие в групата „Проблемите на преден план”. В играта се използват опростени метафори, с помощта на които участниците ще могат да споделят своите трудности, в момента, в който възникнат. На членовете на групата се дава да експериментират с тези прости фрази, в зависимост от състоянието им. След това се обсъждат отделните „камъчета”, които ще бъдат изречени и извадени.

 

10. „СПЛОТЕНОСТ”

Продължителност: 30 минути

Цели: Играта дава възможност на участниците да се запознаят помежду си и в хода на весело и приятно общуване да заемат своето място в групата. Затова е добре да се използва в началото на съвместната работа. Едновременно с това „Сплотеност” е чудесен опит за усещане на сплотеността на групата.

Материали: Кълбо прежда

Инструкция: Моля, седнете в кръг. Всеки от вас ще има възможност да ни съобщи името си и да ни разкаже нещо за себе си. Може би някой ще иска да ни разкаже за любимото си занимание, или за това какво му се отдава най-добре. Може би имаме много скрити таланти в групата? А може би някой ще ни разкаже с какво обича да се занимава в свободното си време. Имате минутка за да помислите какво искате да ни разкажете за себе си…( Водещият взема кълбото с прежда и започва първи играта).

Казвам се ………. и много обичам...(Водещият притиска края на конеца здраво в ръката си и хвърля кълбото към някой участник, който седи в кръга.)

Ако искаш, можеш да ни кажеш как се казваш и да ни разкажеш нещо за себе си. Ако не искаш да ни разкажеш нищо можеш просто да вземеш конеца в ръка, а кълбото да го прехвърлиш на някого. По този начин кълбото се подава на всеки участник от групата, докато всички не се окажат част от една постепенно разрастваща се паяжина. След това с участниците в тренинга се провежда разговор включващ всичко, което може да помогне за сплотяване на групата. Можем да ги попитаме: „Как мислите, защо се получи такава паяжина?”

След този разговор отново трябва да се разплете паяжината. За целта всеки участник трябва да върне кълбото на предишния, като се обръща към него по име. И така, докато кълбото се върне при водещия. Възможно е понякога конецът да се заплете при опита да се разплете паяжината. В такива случаи може с хумор да се погледне на ситуацията, като се каже например, че членовете на групата са вече „тясно свързани помежду си”.

Анализ на упражнението:

-Всички ли се изказаха в хода на играта?

-Как се чувствате сега?

-Чувствате ли се по-различно, а не както в началото на играта?

-Трудно ли ви беше да запомните имената?

-Чии разкази ви заинтересуваха най-много?

-Кой от групата предизвика с поведението си най-голям интерес?