Целевите групи, включени в проектното предложение, съгласно изискванията в Условията за кандидатстване са обвързани със съответният инвестиционен приоритет ИП 5: Заети лица с увреждания, в т.ч. наети – общо 230 и 7 работодатели, включени в онлайн проучване, 4 фокус групи и 6 дълбочинни интервюта; 80 представители на целевите групи в София и в страната, сред които ще бъде пилотно тестван разработеният иновативен модел; 150 работодатели и 150 служители включени в мрежа за онлайн комуникация и обучения с Мащабен отворен отворен курс МООК.
Хората с увреждания съставляват около един милиард или 15% от населението на света. Около 80% от тях са в трудоспособна възраст. Правото на хората с увреждания на достойна работа обаче често се дискриминира, поради редица физически и информационни бариери, възпрепятстващи равните възможности в сферата на труда. По данни на ЕС от проведено проучване на работната сила и констатациите, направени относно участието на пазара на труда на хора ограничени възможности за работа, дължащи се на здравословни проблеми /Labour market participation of people with work limitations due to health problems, Findings from the EU Labour Force Survey/, равнището на заетост на хората с трудови ограничения (15-64 години) за България е само 17.7%, при среден процент от 35-40 % на останалите страни от Европейския съюз. Освен това нашата страна е сред малкото останали страни като Хърватия, Чехия, Естония и Полша с ниски разходи за социална защита и ниско покритие за социални помощи, предоставяни на хората с увреждания, които са ключ към намаляването на крайната бедност.
У нас към 31.03.2018 г. броят на безработните с увреждания, търсещи работа е 13 302 лица, от които 6539 жени. Прегледът на динамичните редове показва минимален ръст в абсолютен брой спрямо предходния месец. Делът на лицата с увреждания в общата структура на безработните заема 5.7% -при 5.5% през предходният месец. Делът на безработните с увреждания във възрастовата група на лицата над 50 г. е най-голям – 61.8%. Над половината от лицата с увреждания са със средно образование – 59.6%. Професионалната им структура е представена от 39.4% лица без квалификация и специалност, 37.1% са придобили работническа професия и 23.5% са специалисти. От друга страна заетостта на работещите в традиционно рискови икономически сектори е по-висока в сравнение със страните в ЕС. Професионалните болести и увреждания се разглеждат основно от медицинска гледна точка, въпреки че страната още преди десет години прие и въведе нов списък на професионалните болести. Неглижирането на темата от ръководителите на предприятията извежда от пазара на труда нови хора с увреждания.
Интеграцията на хората с увреждания е двустранен процес и достъпът до пазара на труда следва да се разглежда като отговорност и на двете страни. Премахването на физическите пречки пред хората с увреждания в повечето случаи е по-незначителният проблем. Големият проблем е, че повечето мениджъри не знаят къде, как или се страхуват да общуват с хора с увреждания, а именно те са първите, с които кандидатите за работа се срещат. Нагласите на работодателите са стигмиращи и, въпреки недостига на квалифицирани кадри в някои браншове, хората с увреждания са силно неглижирани като възможна работна сила.