• • Иновативен Модел

Разработения нов метод е насочен към предприятията за ангажиране на работодателите към заетост на хората с увреждания и подобряване на организацията и условията на труд за снижаване на риска от професионални заболявания и увреждания, чрез пилотно прилагане на разработен тестови инструмент към локални условия.

Приобщаването на хора с увреждания като трудоспособна сила е един от белезите на напредналите икономики и цивилизованите общества. Основна роля играят работодателите, които паралелно с разкриването на работни места и динамизирането на националния стопански живот, извършват и социални функции. Това са двустранно зависими процеси, чийто симетричен паралелизъм предопределя успеха или неуспеха на икономическата дейност. Осъзнаването на подобна релация (пазар на труда – хора със здравословни проблеми) е една от предпоставките за реализиране на идеята за заетост на хората с увреждания и превенция на трудовия риск.

Предпроектни проучвания сочат, че в страни от ЕС с функциониращи системи за заетост на хората с увреждания и професионални заболявания, бедността е с по-ниски нива. Новите предизвикателства пред пазара на труда са свързани със социална ангажираност на работодателите и съблюдаване на етичните норми и правата на заетите лица – правото на сигурна работна среда, снижен риск от професионални заболявания, защита на правото на труд за всички, вкл. и на хората с увреждания.

Все по-динамична е промяната в България и ЕС, свързана със застаряване на населението и недостига на квалифицирани кадри. Инвестирането в подобрени условия на труд за съхраняване здравето на служителите и привличането на хора с увреждания като работна сила е едно от новите решения за предприятията. Стигмите към тях от обществото и работодателите са изключително силни и отхвърлящи. Липсата на достатъчно информация в общността води до наличие на страхове, предразсъдъци, стигма и автостигма – самите лица с увреждания си налагат самоограничения за общуване и работа, което води до социалното им изключване. При пилотното въвеждане на иновативната практика ще бъде постигнато аргументирано предложение за приобщаване и приспособяване на хората с увреждания в работна среда и подобряване условията на труд за рисковите фактори, които водят до професионални увреждания и заболявания. Въвеждането включва практически уъркшопи за работодатели, се фокусирани върху ползите от наемането на хора с увреждания от гледна точка на растежа и обучения за ползите от тази устойчива перспектива.

І. Програмата има за цел:

Обща цел: развитие и осъществяване на транснационално партньорство за обмяна на опит при създаване и въвеждане на социална иновация за подобряване на организацията и условията на труд в предприятията и увеличаване броя на хората с увреждания на пазара на труда.

Подцели:

1.      Въвеждане на нови за кандидата и България практики, модели, подходи за повишаване знанията на работодателите за приобщаване на хората с увреждания в работната среда;

2.      Осигуряване на комплекс от мерки и похвати за насърчаване на работодателите да задържат на работа и да наемат нови лица с увреждания;

3.      Въвеждане на методи за образователно информиране на работодателите относно похватите при превенция на различните видове професионални увреждания и заболявания;

4.      Адаптиране на локалните проблеми и потребности на работодателите и предприятията относно назначаване на хора с увреждания, знанията и информираността им за професионалния риск при служителите;

5.      Разработване на нов метод за ангажиране на работодателите към заетост на хората с увреждания и подобряване на организацията и условията на труд за снижаване на риска от професионални заболявания и увреждания;

6.      Информиране на заинтересовани страни за апробираните и въведени иновативни похвати.

Предизвикателства

По дефиниция думата „увреждане” представлява състояние на ограничение във възможностите на даден човек да взаимодейства с обкръжаващата го среда, което му създава социални, интелектуални, физически или морални затруднения. Друг възможен начин за тълкуване на термина е, когато човек има физическо или интелектуално увреждане, което има значителен и дългосрочен неблагоприятен ефект върху способността му да извършва нормални ежедневни дейности. Изключително важно за представителите на бизнеса е да бъдат наясно със спецификата на групата от хора с различни възможности. Уврежданията изначално биват разно образни – физически, сензорни, когнитивни, както и трайни увреждания на здравето. Това само по себе си означава, че хората с увреждания не са една хомогенна група. Всички те имат различни нужди, интереси и виждания за живота и света. Съответно при работа с представители на отделните групи следва да се вземат предвид конкретни стъпки и насоки, за да може комуникацията и интеграцията да бъдат напълно успешни.

Предразсъдъци

Една от основните бариери, спираща работодателите да дадат възможност на човек с функционални различия да бъде нает на работа са предразсъдъците. В най-общия случай се смята, че той няма да може да се справя с ежедневните дейности, които следва да има. При поява на кандидат с ТЕЛК на интервю за работа, това автоматично поставя етикет „негоден”. Ето защо това е една от причините много от хората с различни възможности да не желаят да споделят за своето състояние и нужди, тъй като се страхуват, че никога няма да бъдат извикани на интервю за работа и съответно да продължат напред. Други причини, които спират кандидатите да кажат, че имат увреждане са притеснението, че това ще им донесе неприятности, нежеланието за споделяне на нещо толкова лично, евентуална възможност увреждането да е диагностицирано съвсем скоро и други.

Рисков фактор е липсата на достатъчно информация по темата за включването на хора с различни възможности в пазара на труда. Обществото и работодателите са на мнение, че много хора не могат да извършват конкретни дейности заради даден вид увреждане. Например:

Ø  Незрящите не могат да ползват компютър и интернет. Напротив – те разполагат със софтуер за уеб достъпност, променящи шрифтове, цветове, размери на букви, както и Screen Reader-и. Хората с нарушено зрение могат да бъдат отлични програмисти, офис асистенти, оператори в аутсорсинг компании.

Ø  Хората с увреден слух не ползват сайтове като YouTube и др. Това също не е така, тъй като подобни сайтове предлагат субтитриране на съдържанието и това спомага за разрешаването на проблема

Ø  Лицата с физически увреждания не могат да извършват никакъв труд. Отново това е мит. Голяма част от хората с физически увреждания са с изключителен интелектуален капацитет, който остава напълно незасегнат, дори вследствие на инцидент или заболяване, които са причинител на функционалното различие. Съответно човекът може да се справя с всякаква интелектуална дейност, както и с различни професии, съобразени с нивото на неговата подвижност.

Необходима е култура на толерантност, разбиране и зачитане на различието е възможно да се развие и утвърди само в свободни и демократични общества, където действащата пазарна икономика допринася за развитие на гражданско самосъзнание за взаимна обвързаност, несамодостатъчност, взаимна зависимост между гражданските субекти.

Само в условия на реална икономическа конкуренция, на реално съществуваща пазарна икономика е възможно и генерирането на консолидирани граждански интереси, носителите на които да осъзнават като биографично перспективно институционализирането на механизми за провеждане на публични политики, които да гарантират в максимална степен защитата на общия интерес.

Структурите на държавната администрация от инструмент за управление да бъдат въвлечени като един от играчите при формулирането и провеждането на публични политики, който се конкурира и с останалите легитимни играчи в лицето на граждански сдружения, бизнес институции, политически прати, медии и т.н.

Да се създадат предпоставки за изграждане на институционална инфраструктура, която да позволи и провеждането на конкуриращи се (а не монополни) децентрализирани и диверсифицирани публични политики в областта на уврежданията.

Да бъдат създадени институционализирани механизми, които да овластят потребителя на политики за хората с увреждания и от обект на обгрижване да го превърнат в субект на гражданска воля.

Да бъде насърчени заетостта и пригодността за пазара на труда с ориентиране към нетрадиционни групи на пазара на труда – трудоспособни хора с увреждания.

• Методика

Тези четири фази е желателно да присъстват, дори в най-кратките като време занятия: подготовка, презентация, практика и представяне.

Подготовката  има за цел да събуди интереса на участниците към темата, да създаде позитивна атмосфера и да ги загрее максималмно за процеса на учене. Много често в бързината „да се премине материала” се пренебрегва тази фаза. Ако хората не са готови или недостатъчно отворени за нови знания, ако имат негативни нагласи по отношение на ученето като цяло или към конкретния предмет, ако нямат интерес, то процесът на учене силно се проблематизира и затруднява. Задача на подготвителната фаза е да помогне на учещия се да открие за себе си, къде и с какво това ново знание ще му бъде полезно, което ще мотивира и активното му участие. По време на тази фаза в зависимост от конкретната група, с която работим, може да се използва и позитивно внушение. Важно е още на този етап да се изяснят конкретните цели на обучението, както и да бъдат представени и изтъкнати ползите за тяхното бъдеще. Подготвителната фаза би могла да започне и преди същинското начало на обучението, чрез изпращане на информация за програмата, съдържанието и целите на обучението. Няколко примерни дейности, които биха могли да се организират по време на тази фаза: среща на участниците, вече завършили курса и реализирали се в професията студенти; да се раздадат тестове или задачи, които участниците да могат да решат до края на обучението; различни игри за „загряване”.

Презентацията е фазата, при която учащите се сблъскват с новото знание. Ако новото знание, обаче, не е значимо за отделнат личност, то няма да я ангажира изцяло и ще затрудни процеса на учене. Подобни биха могли да бъдат резултатите, ако презентацията не отговаря на личния стил на учене или ако третира участниците като пасивни наблюдатели. Често думата „презентация“ се свързва с нещо, което прави преподавателя, а не учащите. За да ускорим процеса на учене, обаче, трябва да се концентрираме не върху това, което прави инструкторът  или обучителят, а върху това, което възприемат и усвояват учащите. Те трябва активно да се включат в процеса на преоткриване на новото знание. 70% от времето трябва да е тяхно и едва 30% да бъде на обучителя.

Примерни дейности на този етап: на участниците може да се даде за задача по време на изложението от страна на преподавателя да попълнят празните места в предварително подготвени бланки или да съставят списък с определен брой въпроси, останали неизяснени; би могло да се организира „телевизионно шоу” с експерт в дадената област, на когото „зрителите” да могат да задават въпроси.

Практика – учащите интегрират и използват новите знания, като разрешават проблеми, участват в симулации на действителна ситуация или процес, участват в учебни игри. Това е същинската фаза на ученето. От много по-голямо значение е, какво правят или казват учащите, отколкото обучителя, защото това е техният процес и трябва да им се даде възможността те активно да го направляват. По време на тази фаза участниците се нуждаят от време да осмислят новото знание и да го интериоризират в своята лична система от знания, умения и схващания. Тук могат да се организират викторини, дори да се решават кръстословици, да се подготвят ролеви игри и т.н.

Фазата на Представянето (или Изпълнението) улеснява прилагането на новото знание или умение в практиката, като непрекъснато се повишава сложността на поставените задачи. Обикновено хората са ентусиазирани да приложат веднага новите си знания в практиката. В случай че това не се случи, рискът от по-лошо запаметяване е голям. Представянето може да се раздели на две подфази: по време на обучението и след обучението. В рамките на обучението могат да се обсъждат проблеми или казуси от практиката или да се планира прилагането на ученето в работата на участнците. След обучението е необходимо да се регламентира възможността да се дискутират въпроси, възникнали при прилагане на знанието, както и да се направи оценка на ефективността на обучението от гледна точка на постигнатите в практиката резултати.

Всички тези фази съдържат и непрекъснат процес на оценка: на предишни знания и умения, на резултатите от упражненията и дискусиите, като тази текуща оценка може да доведе и до промяна на планираните за следващата фаза дейности. Необходимо е водещият да бъде гъвкав, спонтанен и творчески настроен, което би дало възможност за по-пълноценно научаване и разбиране на новия обем от информация, както и трениране на нови модели на поведение, във връзка с усвояване на практическите умения.

Визуален – установено е, че визуализирането на учебния материал помага за по-доброто му запаметяване при всички хора, независимо от стила им на учене. Затова при всяко обучение е необходимо да бъдат включени диаграми, картини, схеми, като можем да организираме и такива обучения, в които участниците сами да изработят подобни материали.

Аудиторен – включва не само активно слушане, но и говорене, емоционално себеизразяване, диалог, четене на глас. Подходящи са при хора, които обичат римите и музилата.

Интелектуален – този стил не е синоним на академичен, неемоционален или „отвлечен”. Представлява по-скоро учене, чрез осмисляне, анализиране, разрешаване на проблеми, генериране на идеи, задаване на въпроси.

На практика, обаче, не съществува човек, който да учи единствено и само по един от гореописаните начини, затова добре планираното обучение трябва да има предвид различните стилове и да предложи стимули за всички сетива – нещо за гледане, зa слушане, за докосване, нещо, свързано с движение, както и да се осигури време за осмисляне и анализиране на информацията. Ето някои от най-важните условия за успешно обучение: 

Пълна ангажираност и активна позиция на учащите – само при тези условия ученето е възможно. По този начин те биха могли да поемат и отговорност за собствения си процес на учене. Разбира се, водещият на процеса (преподавател, обучител) има за задача да създаде позитивна атмосфера и да мотивира учащите.

Интеракция (взаимодействие) на учащите помежду им. Неформалното учене от социалната среда се осъществява предимно чрез мрежа от интеракции с околните – семейството, приятелски кръг, колеги.